Пътувайки по винените пътища на френски Елзас, първо се учиш да преодолееш множеството несигурни опити при произнасяне на имената на населените места. След това опитваш да вземеш окончателно решение дали да до наричаш Елзас, както е възприето на български, или Алзас на френски. И готово, предизвикателствата се изчерпват дотук. Останалото са щъркели, красиви гледки, бретцели и, разбира се, вино. Регионът съхранява ярката си културна идентичност, нито френска, нито немска, а именно елзаска, въпреки множеството исторически сътресения, които го прехвърлят във владение ту от едната, ту от другата страна на границата.
Открит на 30 май 1953 г., пътят на виното в Елзас е най-дългият и най-стар винен маршрут във Франция. 170 километра, които минават през приказни селища с типичните за региона къщи с дървена скелетна конструкция, прозорци с цветя и павирани улици, за да разкрият гледки към красиво подредени лозови масиви и останки от римски крепости. От южната порта на маршрута в Тан (Thann) до най-северната му точка Марленайм (Marlenheim) стотици винарски изби са отворени за дегустация.
Елзаските вина са предимно едносортови, с някои малки изключения. Основните сортове грозде, които се отглеждат в региона, са Ризлинг, Пино блан, Пино гри, Гевюрцтраминер, Мускат, Силванер и единственият червен сорт – Пино ноар.
За начало: чашата със зелено столче
Колмар е родният град на Бартолди (създателят на Статуята на свободата), сърцето на Елзас, малката Венеция, домакин на панаира на елзаските вина с участието на местни и световни музикални звезди (от MIKA и Asaf Avidan до Alan Parsons Live Project и Deep Purple). Там се помещава и музеят на вината на Елзас, който по интерактивен и развлекателен начин проследява пътя от тероара до етикета.
Интерес предизвиква експозицията на характерните винени чаши със зелени столчета. През 17-ти век сe появява предшественикът на елзаската чаша – рейнската чаша Roemer с масивно столче, разширяващо се в края. Елзаската чаша за вино е създадена през 19-ти век с подобна големина на балона, но с тънко зелено столче. По това време елзаското вино, произвеждано в големи количества за сметка на качеството, често било с прекалено високи киселини и дори зеленикав оттенък. Целта на зеленото столче била да заблуди консуматорите, че нюансът идва от чашата, а не от виното.
За щастие, в края на Втората световна война се извършва истинско преструктуриране на винените политики в региона. В резултат качеството взема превес.
Според специалистите, елзаските чаши са неподходящи заради твърде малкия балон, в който виното не може да се насити с кислород. Според нас е красива емблема на уникалната идентичност на региона. Закотвена в традициите, чашата със зелено столче продължава да присъства в бита на елзасците и дори се използва за дегустация и консумация в някои от местните винарни и заведения.
За обяд: Елзас в чаша и чиния
Местната кухня е хранителна, тежка и не уважава диетични ограничения. Ето няколко бързи идеи за комбиниране на традиционна храна и елзаско вино в областта:
- Ризлинг и Шукрут (или елзаското кисело зеле със свинско)
Задължително присъстват свински наденички, пушено месо и бекон. - Гевюрцтраминер и Мюнстер
Мюнстер e френско сирене, което се произвежда от краве мляко и е сред най-миризливите сирена в света. - Силванер и Тарт фламбе (Фламкухен)
Ако съдим по съставките – крем фреш, лук и бекон, можем да кажем, че произходът на фламкухена е по-скоро френски. Така или иначе, за много хора това е немската пица. Всъщност едва наподобява пица, защото тестото се разточва много тънко, няма борд и сос. Най-често се предлага с типичните за региона Мюнстер и бекон. - Креман д‘Алзас и Кугльоф (и на кирилица не е лесно)
Kougelhopf е традиционен елзаски кекс. Съчетава се перфектно с пенлив Crémant d’Alsace, с който споделя ароматите на бриош и печени бадеми.
Минути за история: Креман д‘Алзас
Споменавайки Креман д‘Алзас, не може да не минем през Риквир (Riquewihr), едно от живописните елзаски кътчета. Защо там? Креман има навсякъде в Елзас, но именно родом от Риквир е Julien Dopff – първият елзаски винопроизводител, който адаптира метода Шампаноаз, с който се запознава на демонстрация по време на Световното изложение в Париж. Той започва да продава шампанското Dopff след двугодишно обучение в Еперне. Френският закон от 1905 г. за обозначаване на произход забранява използването на думата „шампанско“ отвъд границите на Шампан.
Разграничението между двата продукта е направено от Пиер Хушер, един от първите управители на Wolfberger от Егисайм (Eguisheim). Той възражда термина crémant, по това време вече остарял в Шампан. Wolfberger e винарски кооператив с история още от 1902 г., един от големите играчи в региона и на национално ниво.
По-късно се появяват и останалите апелации за контролиран произход (AOC) за кремани от Бургундия, Лоара и други френски винени региони.
Музиканти от региона
Ален Башунг носи Елзас в себе си, което го прави много близък за тамошната публика. Макар да не e роден там, прекарва детските си години в региона преди да се върне в Париж. Именно в столицата изгрява звездата му на френската сцена. Определян от някои като „Джони Холидей на ню уейва“, Башунг е меланхоличен, мрачен, някъде между рока и шансона. Ако трябва да чуете един негов албум, нека това да е Fantasie Militaire. Ако трябва да са 3 песни, нека да са Madame Reve, Osez Josephine, La nuit je mens.
Родолф Бурже е роден в Колмар. В началото на 80-те години в Страсбург създава групата Dernière Bande. В последствие я преименува Kat Onoma и умело експериментира с рок и джаз. Паралелно с това развива и самостоятелна кариера с доминиращо електронно звучене. През 2000 г. създава фестивала C’est dans la vallée („В долината е“) в Sainte-Marie-aux-Mines, където живее. Кани артисти и нови таланти от различни музикални жанрове – от електронни проекти до рок, блус и джаз. Препоръчваме парчетата Le Chant des pistes, La Chambre, C’est dans la vallée (с Olivier Cadiot).
За десерт предлагаме лежерната тематична песен Pinot Noir на Les Hopla Guys (кавър на Red Red Wine). “Hopla” е типично местно възклицание, а Les Hopla Guys са носители на наградата за елзаска култура “Златен бретцел” през 2016 г. Май това е достатъчно.
Бонус: Елзас за винени нърдове
Вината в Елзас са предимно едносортови, но съществуват 3 вида блендове:
- Zwicker – бленд от бели сортове грозде, без указание за процентово съдържание. Сортовете могат да се винифицират заедно или поотделно, а реколтата не е задължително упомената на етикета.
- Edelzwicker (благороден бленд) – подобно на Zwicker, това е бял бленд с участието на два или повече от благородните сортове грозде на Елзас (Ризлинг, Пино гри, Гевюрцтраминер, Мускат).
- Gentil – вино, отговарящо на най-високите стандартите за купажиране. Трябва да съдържа най-малко 50% благородни сортове, а останалите 50% могат да са само Силванер, Шасла и/или Пино Блан. Всеки сорт трябва да бъде винифициран поотделно и официално да притежава апелация AOC Alsace.
Освен това, Grand Cru могат да бъдат само 4-те благородни сорта: Ризлинг, Пино гри, Мускат и Гевюрцтраминер. Да, изключение има и това е единственият Силванер Grand Cru – Zotzenberg.
март 2024
Португалия – вино и музика за начинаещи
