Португалия – вино и музика за начинаещи

Португалия изобилства от винени сортове, а тeхнитe местни наименования зaтpуднявaт дори eкcпepтитe. Част от тях са уникални за страната, дoкaтo дpуги ce срещат и в cъceднa Иcпaния, нo носят различни имена (например Tinta Roriz е испанското темпранийо).

Португалските винени региони са разнообразни по микроклимат и по тип почва – от гранитни и шистови на север до варовикови, глинени и пясъчни на юг. Основните са Douro, Dão, Minho (Vinho Verde), Bairrada, Lisboa, Tavora-Varosa, Trás-os-Montes и Alentejo, Algarve, Setúbal, Açores и Madeira. Ние ще се спрем по-подробно на легендарния портвайн от долината на Доуро. Но преди това..

Портвайн – кратка история

През XVII век политико-търговското напрежение между Франция и Англия повлиява негативно върху вноса на предпочитаното от англичаните дотогава Бордо на острова. Англичаните се насочват към Португалия в търсене на алтернатива и по-конкретно към английските търговци, живеещи във Виана ду Кащелу (Viana do Castelo) – селище, чието пристанище още от XV век е било основен търговски път между Средиземно море и Северния Атлантик.

С нарастването на търговските взаимоотношения между двете стани обаче става все по-ясно, че англичаните не оценяват виното от региона Миньо (Minho), където се намира все по-популярната днес апелация Виньо верде (Vinho Verde). По тази причина те започват да проучват вътрешните територии в северната част на Португалия. Така откриват вината от долината на Доуро, известни със своята плътност и потенциал за отлежаване.

Вила Нова де Гая – център на портвайн индустрията

Един по един английските търговци се преместват от Виана и установяват бизнеса си в големия град Порто. До 1710 повечето са създали своите складове във Вила Нова де Гая – на срещуположния на Порто, южен бряг на Доуро, където остават и до днес. Интересно е да се отбележи, че портвайнът на практика отлежава и се бутилира във Вила Нова де Гая, а не в Порто, преди да потегли за износ.

За да издържа на дългите морски пътувания, във виното е добавян гроздов дестилат. Целта на това подсилване е да се убият дрождите, които предизвикват ферментацията. Това в комбинация със захарта, която все още не се е превърнала в алкохол, е причина за сладкия и силен характер на виното.

Част от най-знаменитите производители на портвайн с богата история са Burmester, Calem, Kopke (най-старaта портвайн къща – от 1638), Quinta do Noval, Sandeman, Bom Dia (Quinta do Bom Dia), Niepoort.

Долината на Доуро в Португалия

Макар река Доуро да извира в Испания (където я наричат Дуеро), вероятно най-живописният участък от нейните 897 км е областта, която преминава през Североизточна Португалия. Терасовидните склонове на долината приютяват стотици лозя и винарни. Редом до Кианти и Токай, хипнотизиращата долина на Доуро е от най-старите регистрирани наименования за произход. Алто Доуро (Alto Douro) е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Традиционно регионът се свързва предимно с производството на портвайн. Сухи висококачествени вина обаче също не липсват.

Пиняо – сърцето на Доуро

Една от популярните точки в района е градчето Пиняо (Pinhão) в Алто Доуро. Разположено при сливането на реките Доуро и едноименната Пиняо, предлага зашеметяващи гледки към терасовидните лозя и речните завои. Поради географското си положение, се превръща във важен търговски и логистичен център за винената индустрия. Предпоставки за това са от една страна традиционните лодки Rabelos за превоз на вино, които се изграждат и ремонтират там, а от друга – жп линията Douro, която минава през града. Железопътната гара на Пиняо си струва да се разгледа. Стените са богато украсени с типичните за Португалия азулежу (декоративни керамични плочки), изобразяващи исторически и лозарски сцени от околността.

Около Пиняо се намират множество емблематични винарни, сред които и Quinta de la Rosa. С богатата си история от 1906, винарната остава една от малкото single quintas (с реколта единствено от винарското имение), където лозята започват от брега на Доуро и се издигат на 450 метра до най-високите склонове. Впечатляващо е, че от брега на реката до най-високата точка съществуват 11 различни микроклимата. Останахме очаровани от уникалната атмосфера в дегустационните и помещенията, където отлежават бъчвите за тауни и руби от 1910 насам.

Само на 16 км от Пиняо се намира Саброза – родният град на Фернандо Магелан. Ние, разбира се, бяхме привлечени от любопитна музикална следа – парка Би Би Кинг, чието име е дадено по повод паметен концерт на краля на блуса, проведен в града през 2010.

Фаду – душата на Португалия

Присъствието на „музика“ и „Португалия“ в едно изречение естествено довежда до фаду – тяхната традиционна градска песен. На множество места в страната може да се насладите на фаду на живо. През 2011 е добавено към списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Въпреки силния туристически интерес, музиката носи своята автентичност и до днес. Дели се на два основни под-стила – лисабонско фаду (fado de Lisboa) и Коимбра фаду (fado de Coimbra).

Фаду от Лисабон

Фаду от Лисабон търпи най-голямо развитие в богатата историко-културна смесица в португалската столица през XIX век. Обикновено се изпълнява от един певец (фадишта) в съпровод на класическа и португалска китара в таверните в старите квартали на града. Най-възпяваните теми са свързани с емблематичната дума saudade (саудад), чието значение е съвкупност от самота, носталгия, копнеж по непостижимото и любовна мъка.

Модерното фаду започва от 50-те години и достига своя връх с Амалия Родригеш, която популяризира текстовете на велики португалски поети. Днес автентичните фаду представления са притегателна туристическа атракция. Музеят на фадуто в града съхранява историята и разкрива духа и еволюцията на този музикален португалски феномен.

Фаду от Коимбра

Фаду от Коимбра е тясно свързано с академичните традиции на един от най-старите университети в Европа, символ на града. Има трубадурски произход и се изпълнява изключително от мъже на открити градски пространства или като серенада пред нечия къща. Музикантите са облечени в традиционно академично облекло – черни панталони и тога, покрити с черна вълнена пелерина.

Звукът на китарата в Коимбра се различава от този при лисабонското фаду. Струните са настроени с един тон по-ниско, за да се придаде по-мрачно и баладично звучене. Техниката на изпълнение е по-подходяща за открити пространства, а най-ярките теми на този вид фаду са студентската любов и любовта към града.

Заглавната картина O Fado (1910) на Жозе Мальоа, която днес е изложена в музея на фадуто в Лисабон, има интересна история. Мальоа иска да изобрази фаду музиката, която до онзи момент се е свързвала най-вече с бедните квартали и тъкмо започва да набира популярност  сред буржоазията.

Първоначално художникът  използва професионални модели, но в стремежа си да улови истинската същност на фаду, се среща с двамата души, изобразени на картината. Той е побойник, фадо певец и китарист, а тя – продавачка на лотарийни билети със съмнителна репутация. В продължение на месец художникът посещава дома ѝ, за да предаде най-автентично средата, на която е свидетел. По-късно пресъздава пространството в ателието си. 

Въпреки всички предизвикателства, Мальоа успява да завърши работата. Първоначално картината получава негативни отзиви, защото показва маргиналното лице на фаду. Въпреки това, е приета повече от добре от критиката в чужбина и печели международно признание, с което се превръща в емблема на фаду културата.

януари 2025